Системи за пожароизвествяване

..

Различават се два основни типа системи за пожароизвестяване: конвенционални и адресируеми.

Конвенционални системи – кабелната линия излиза от контролния панел и завършва с краен (end of line) елемент, най-често резистор. В продължение на кабелната линия се свързват детектори и ръчни пожароизвестители. Организираните по този начин линии се наричат конвенционални зони (conventional zones).

Адресируеми системи – кабелната линия, на която са разположени различните устройства, започва от контролния панел и се връща в него.  Линиите на адресируемите системи се наричат кръгове или контури (на англ. loops). Дават възможност за пълно разпознаване на всяко монтирано на кръга устройство по индивидуалния адрес, който то притежава, в което се състои и основното преимущество на тези системи.

Предимства на адресируемите системи спрямо конвенционалните:

-          Позволяват точно локализиране и бързо откриване на мястото на пожара по индивидуалния адрес на активираното устройство;

-          Движението на информацията е двупосочно  - от контролния панел към известителните/сигнализиращи устройства и обратно. Наред с другите предимства, като непрекъснато следене състоянието на всяко устройство, това позволява и работоспособност на линията при повреда на кабела, за разлика от конвенционалните системи;

-          Позволяват намаляване на дължината на кабелите, необходими за изграждане на системата, използват по-малки и оптимални дължини на кабелите, за разлика от конвенционалните системи;

-          Съхраняват информация за състоянието на адресируемите устройства и настъпилите събития в системата;

-          Дават възможност за изграждане на разклонения към кръга, в които могат да се използват и конвенционални устройства – това става чрез приложението на адресируеми модули и така допълнително се спестяват кабели;

Системите, позволяващи получаването на значително по-голям обем информация от пожароизвестителните устройства се наричат аналогови или интелигентни. Те са специален вид адресируеми системи, в които стойностите на устройствата се обработват от микропроцесора на контролния панел в съответствие със заложени в него алгоритми, което помага за значително намаляване на фалшивите сработвания. Стойностите на аналоговите детектори могат да бъдат следните: нормално състояние, необходимост от поддръжка, повреда, предварителна аларма, аларма и др. Интелигентните системи имат възможност за едновременна и непрекъсната обработка на множество сигнали, като се отчитат максимален брой характеристики на сигнала (енергия, амплитуда, скорост на промяна и др.)

Важен метод за улесняване локализирането на възникналия пожар и евакуацията на хората в сградата е зонирането. Състои в групиране на устройствата в линиите (конвенционални или адресируеми) в определени зони и позволява разделянето на охраняемия обект на подходящ брой подобекти. За целите на евакуацията е препоръчително зоните да са отделени в отделни противопожарни отсеци (части от сградата, ограничени с огнеустойчиви строителни конструкции). При разделяне на обекта на повече на брой зони, пожарът се открива по-бързо и лесно. Активирането на дадена зони в системата може да се индикира на контролния и чрез светлинна сигнализация чрез LED индикатори. При конфигурирането на зоните следва да се отчитат и фактори като етажност, евакуационни пътища, стълбищни площадки и др.

При конвенционалните системи, активирането на едно устройство от зоната, дава индикация на контролния панел за активиране на цялата зона, без да се посочва кое е сработилото устройство. Поради това при този тип системи се препоръчва ръчните пожароизвестители и детекторите да са конфигурирани в отделни зони. Обикновено при тези системи обхватът на зоната съвпада с броя на монтираните на една линия устройства. Препоръчва се да не се монтират повече от 32 устройства на една зона – ограничение, свързано с максималната защитавана площ и така повредата на един или повече детектори не влияе съществено на работата на цялата система.

Видеонаблюдение под наем © 2020